Рибки

По-възрастните от вас си спомнят зората на демокрацията, когато акваристиката определено не беше на дневен ред в България и зоо-магазините бяха кът. Тогава с рибки можеше да се снабдиш само от някой стар акварист, а повечето вносни рибки се внасяха от Съветския съюз. И не само рибките, а и почти всичко необходимо - аерератори, литература и тн. Тогава нямаше и толкова голям избор на рибки - Гупи, Плати, Хелери, Молинезии, Велиферии, Кардинали, Данио, Барбуси, Бети, Трихогастери, Макроподи и Неони, дори скалариите бяха кът и цената им беше много над убидните днес 1-2лв за рибка.
Тогава кралското семейство на аквариумите в България или поне за повечето от нас беше семейството на Златните рибки. Те също бяха скъпи и трудно се намираха, но техните причудливи форми и окраски караха хората да ги наричат "принцеси", "булки" и какви ли не други приказни имена. Те караха фантазията ни да заработи и за всеки беше чест в аквариумът му да плува една две от тези грациозни същества.

Всъщност Златните рибки караха не само нашата фантазия да заработи. Всички сте чували приказката за рибаря и златната рибка, която изпълнява три желания. Тази приказка е написана от Александър Сергеевич Пушкин. Неговата дойка, преди да стане такава, била слугиня в царският дворец в Москва. Там, в руският царски двор, гледали златни рибки, които били подарък на царя от холандският престолонаследник. По онова време обаче в Русия не знаели как да се грижат за рибките и ги гледали във високи, керамични вази и колкото и смешно да звучи сега, не ги хранели, защото вярвали, че рибките се хранят с вода. Лишени от светлина и храна рибките не издържали дълго, но споменът за тяхната красота и магическо излъчване останли завинаги в умовете на тези, които ги били виждали някога. Дойката на Пушкин, която тогава също била част от кралския двор, макар и като прислуга, също била имала честта да види тези причудливи рибки и споменът за тях останал в съзнанието й завинаги. По късно когато се грижела за малкият Александър Сергеевич, тя с часове му разказвала за тези рибки. Споменът за тези истории се запечатал в главата на гениалният поет и писател и след години, като пораснал, макар никога да не бил виждал такива създания през живота си, тяхната магична осанка, която изградила в неговият ум дойката му, го накарала да напише тази приказка.

Но нека започнем от самото начало.

Според една китайска легенда, в Китай настанала голяма суша. Месеци наред не капвала капка дъжд. Посевите взели да съхнат, животните да измират, реките да пресъхват, а страшни болести завладели хората. Тогава след дълги молитви Буда пратил на хората една златна рибка, която се появила от земята и от дупчицата която направила бликнал извор, а изворът станал река, която спасила Китай от мор.

Според друга легенда, живяли някога прекрасната девойка Тао и нейният любим Лю. Те били заедно по цял ден, семействата им се разбирали, всички им се радвали, те били невероятно влюбени и решили да се оженят. Точно тогава обаче Великата Китайска империя влязла във война и Лю трябвало да отиде да брани родината. Не след дълго бедната Тао получила писмо от фронта, че нейният Лю е загинал в битка. Тя не могла да превъзмогне мъката си и отишла на една скала над езерото в близост до нейния град. Тао заридала и всяка сълза, която падала във водата мигом се превръщала в Златна рибка.

Легендите са хубаво нещо и доказват какво силно въздействие са имали тези прекрасни рибки над хората. Легендите са били породени и от факта, че тези рибки били привилегия само на императорското семейство в Китай и на техните приближени блгородници. Императорите ги използвали като безценни подаръци в знак на благодарност и дори било забранено да се търгува с тях, защото те се считали за безценни.

Златните рибки произхождат от китайският сребрист шаран - Carassius auratus gibelio.

1. Първите данни за появата на златисто оцветени такива шарани са от времето на династията Цун (265-419).

2. По време на династията Танг (618-907) се появява традиционната златна рибка с продълговато, шаранообразно тяло и изцяло златиста окраска, от този период е и названието "Златни рибки". През този период рибките почват да се отглеждат в каменни езрца и басейни специално изработени в императорският двор и будистките храмове.

3. По време на династията Нан Сонг (1127-1279) се появява бялата и червено-бялата окраска, след първите целенасочени селекции, под наблюдението лично на императорът.

4. Идва ред и на династията Мин (1368-1644). Близо 1000 години след като Китай открива златната рибка, тя става достояние на обикновенното население, но все още е забранена за изнасяне извън територията на империята. По време на царуването на тази династия, рибките започват да се отглеждат вече вътре в домовете на хората в стъклени чаши и високи съдове наподобяващи вази. По времето на царуването на тази династия по дати се получават следните вариации:

1481 - появяват се вариации с късо тяло и воални плавници

1590 - появява се първите рибки - бели с червени шапки

1592 - появяват се първите рибки с изпъкнали очи, които днес наричаме - телескоп

1596 - появява се така популярната и до днес окраска "калико", което на китайски означава пъстра окраска. Тези рибки дълго време са били забранени за износ.

1603 - към края на династия Мин, тогавашният император прави подарък с цел да запази мирът със съседна Япония и подарява първият чифт, който напуска пределите на Китай 1300 години след като започва тяхното отглеждане, на Японският император.

1611 - Един португалски мореплавател търговец, успява да откупи два чифта златни рибки срещу целият товар на корабът си и отнася рибките в Европа за първи път. В знак на уважение подарява единият чифт на Португалският крал и от там започва разпространението на тези рибки из европейските царски и кралски дворове, но не и из простолюдито. Португалия - Холандия - Русия и тн. ...

1644 - 1911 Идва властването на династията Цинг. По тяхно време, отглеждането, изучаването и развитието на породите и мутациите на златните рибки продължават но вече на два континента.

1728 - Първото рамножаване на златни рибки в Европа - Холандия

1870 - Създаден е звездоброеца

1874 - Първият чифт златни рибки е пренесен от Холандия в Нова Холандия или днешен Ню Йорк САЩ. Така 1500 години след тяхното откриване рибките стъпват в Новата земя

1893 - Получена е тигровата глава, днес известна като оранда.

1900 - получени са 3 нови вариации - помпони, перлена или бисерна и шубункин, която е създадена в Япония.

1908 - създадена е породата - водни очи

1911 - появяват се накъдрените плавници

1921 - появяват се кометите и воалните форми

1934 - появява се бристолското шубункин

В края на 80те и началото на 90те години се появяват телескопи с черно-бяла окраска наречени - Панди, защото окраската им наподобява много, тази на пандата.

Началото на новият век се рапространява и японската порода - Джикин.

Хелери

Разпространени са във водоемите на Гватемала, Хондурас и Мексико. Самеца има явно изразен гоноподий. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага се хранят. Мирни риби, придържат се към средните и горни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения. Вода: 22-26°С, dH 8-25°, рН 7-8. Храна: жива, растителна, заместители,обичат водораслите. Размножаване в общ аквариум. Бременност 5 седмици. Самката преди раждането може да се пренесе в отделен аквариум, гъсто засаден с растения, а след раждането да се извади (обикновено 30-80 малки), тъй като си изяждат потомството. Стартова храна: науплии на циклопс и артемия, нематоди. За размножаване се слагат след 6-8 месеца.

Гупи

Poecilia reticilata.Peters 1859.
Семейство Poeciliidae.
Отряд Cyprinodontiformes.

Това е най-популярната сред акваристите живородна риба .Внесена е в Европа за пръв път 1866г.,в Лондон от ботаникът Гупи и е наречена така в негова чест.В превод от латински Poecilia reticulata означава променлива мрежеста.
Обитава водоемите на Венецуела,Барбадос,Тринидад,Северната част на Бразилия и Гвиана.Мъжките достигат дължина 4см, а женските 6см.Мъжките гупи са придобили способност да изменят окраската иформата на перките си и това е използвано за създаването на най-разнообразни селекционни /изкуствени/ форми.
Гупите общо взето са непретенциозни риби.Отглеждат се във вода с твърдост dH над 8гр ,pH=6,5 или 8,5 и темперетура 22-27гр С/минимална 17гр С/.По-добре растът и по-рядко боледуват,ако водата има соленост 2-5% /прибавя се морска сол 2-5грама на литър/.Необходима е аерация ,филтрация и редовна смяна на 1/5 до ¼ от водата веднъж седмично .Аквариумът трябва да е гъсто засаден с растения и добре осветен.В него не бива да се слагат камъни и коренища с остри ръбове и краища.Обемът му трябва да бъде минимум 10литра.Колкото по-голям е,толкова по-добре се развиват рибите.Очевидна е разликата от гупи отглеждани в аквариум с обем 10л и такива ,които са отраснали 100л-аквариум.Поради повишената обмяна на веществата живородките повече замърсяват водата от другите риби/харациниди,лабиринтови други/.Минималното количество вода зе една рибка при спазване на всички процедури е 1,5-2,0л.В малки пренаселени аквариуми те не развиват правилно и не могът да достигнат естествените си размери/остават джуджета/.
Гупите са всеядни риби-ядът всички видове храни,но се нуждаят и от растителна храна,която трябва да е 40-50% от общия им порцион.В никакъв случай не бива да се хранят само с един вид храна/например тубифекс или суха дафния/.Това обикновено довежда до заболявания,неправилно развитие и нежизненоспособно поколение.Храната трябва да е пълноценна ,разнообразна и да се редува.
Брменността на гупите зависи от темперетурата на водата и се колебае между 22-25дни.Едно оплождане на женската едостатъчно за 3-4 раждания,но при всяко следващо раждане рибките са все по-малко,като с тях се отделят и неоплодени яйца.Раждането продължава от няколко десетки минути до 2часа,в зависимост от темперетурата на водата и нейният химически състав.За да не изяде женската собственото си поточство е необходимо да се отдели в специална родилка с отвор,през който малките да изпаднат.Друго решение на проблема е да се постави бременната женска в малко аквариумче или ваничка с гъста растителност,сред която новородените да се скрият.Стари ,болни женски ,както и такива,които са отглеждани при неблагоприятни условия в место малки рибки,често раждат хайвер или недоразвити личинки.При определени условия,като уплаха,температурен шок и др,може да се стгне до преждевременно раждане.Често женските след раждане силно изтъняват ,корема им хлътва на вътре,губят координация/не плуват нормално/и след време умурат.По-възрастните женски раждат повече малки от младите.Една женска ражда от 20до около 100/според някои автори до 250/малки с размер 6-8мм.Първоначално се захранват със стрита суха храна ,артемия ,циклопси или много ситно норязан тубифекс.Съзряват полово на 3-4 месечна възраст.
При правилно отглеждане гупите живеят 2-3години.

В –к “Аквариум”от 1995г.

Молинезии

Poecilia latipinna /Lesueur, 1821/.
Широкоплавничеста Молинезия
- Poecilia latipinna.са разпространени в един единствен географски регион: Мексико. Рибата в аквариума е: спокойна,която не нанася вреди върху водните растения.Достига максимална дължина от 15 сантиметра.Нуждае се от вода с pH между 7 и 7,2.Общата твърдост на водата (GH) трябва да бъде приблизително 10 немски градуса (d).Температура на водата подходяща за тези видове е между 24 и 28 градуса по целзий.Необходим им е аквариум с обем минимум 60 литраи могат да бъдат хранени със следните храни: люспи, пелети и други сухи храни, сварен спанак и други зеленчукови храни, пресни и замразени храни, замразени изсушени храни. Синонимни, остарели и общоизвестни имена: Sailfin molly.